Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот,
прозират изкривените ми стъпки.
Отхапах ли най-грешния си плод?
Отровата по вените ми пъпли,
и с черното от блудната си кръв
самичка се проклинам на бездомност.
А ти – до невъзможност си такъв,
какъвто не забравих да те помня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up