Nov 27, 2008, 2:01 AM

Аве Мария 

  Poetry
765 0 4
АВЕ МАРИЯ
Тя нежно почука днес призори,
и ми избърса сълзите в очите,
с одеяло от синчец ме зави и покри,
и отвори прозореца на мечтите ми.
И подухна южняка и ме пак завъртя ...
в танц, чух трели на дишащо, идващо лято,
на поляна от жълти, ярки цветя,
проснах одеялото аз, както когато....
Тогава когато изведнъж озарен,
от нещо ново, нещо стана с мене,
по зари кон позова ме с рог съкровен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Random works
: ??:??