Август си тръгва и оставя печална следа.
Отивам на село, не издържам в града
Спасение ще търся под наш'та върба
Ръцете на майка с любов я дариха
С живот дълголетен и няколко стиха.
Август си тръгва и оставя печална съдба.
Белези нося, по двайсе, във всяка ръка
Нощем сънувам как лежа в бабината трева
Изхвърлих солницата с форма на пиле
Гозбите овкусявам със сълзичено биле.
Август си тръгва и оставя красива тъга.
Понякога спирам. И я виждам сама
Копринено-нежна самотна Луна
Дъх на кокиче измамно ме гали
Пръст се оказа с безброй картофи в чували.
Август си тръгна и никого не пожали.
А след него горят безчет миокардни пожари
Отново сме търсещи и винаги ненамиращи
Отново сме искащи, свършвайки викащи
Лежим в леглата проклинайки себе си
Че излъга ни август, а скърбим за септември.
© Георги Стайков All rights reserved.