Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост,
дюли да събират аромата.
Ябълките превалили в зрялост –
дай им щедростта си с топлината.
Чакат те в зародиш семената –
раждат се, защото ти се раждаш.
Август – плод, жадуван от земята,
тайните си искам да разказваш!