Sep 6, 2011, 12:17 PM

Авигея 

  Poetry » Love
786 0 6

                   Авигея


Под звуците на старото пиано

едничка мисъл се прокрадна само -
да зарисувам с пръсти силуета на жена
в проблясъка на лунна светлина.


Като зефири прииждаха лъчите,
рисувах плавно очите и косите,
очертавах с нежност ефирното ù тяло,
времето замря!... За миг бе спряло.

Без дъх  останах! Сякаш бе магия!
Обърнах се назад да я открия!

Потърсих със ръка дали е там,
защото исках име да ù дам?

В проблясъка на лунна светлина

изплува силуета на жена,
като мираж преминах покрай нея,
прошепнах с устни тихо: ”Авигея...”.

 

© Аби Даби All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??