Сутрин рано разплитам косите
на немирните, светли жита.
Реше острия гребен на дните
безпорядъка в мойта душа.
Вчесва строго тревите в полето,
слага всичко в безупречен ред.
Но защо ли във мене детето
е понякога тъжен поет?
Във реда не намирам утеха.
Подарявам ненужни неща.
Вчера дадох на скитника дреха
от парчета съшита дъга.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.