Той не диша, не моли, не стене –
нереален, но дъхащ на плът;
ходи тихо в безмълвното време
и се слива със мене – духът!
Безтегловен е, светъл, прозрачен,
ала бие и в него сърце;
носи истини, спомени зрачни
и мечтае за синьо небе!
И пронизва пространството с мисъл,
търсещ сам пътеводна звезда:
бил тъй малък, когато прописал –
раснал с вярата и любовта!