Автодисекция
Не съм от тия, дето коленичат
в името на утрешния ден.
Аз комплиментите не ги обичам,
не искам да ги правят и на мен.
Сълзите често бликат от очите,
а тялото сърцето ми тресе.
Не премълчавам даже и псувните.
Вярвам силно в двете си ръце.
Поезия обичам, но такава,
каквато от душата се роди.
Докосне ли ме, значи заслужава
с приятелите да се сподели.
Раним съм като птица в необята
и честичко над спомени летя.
Как искам да играя пак в театър
и да живея в своята страна.
От партии намразих цветовете.
Нагълтах се на дим и на лъжа.
Увяхвам, а не мисля, че съм цвете.
Безкрил съм, а се мъча да летя.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Сълзите често бликат от очите,
а тялото сърцето ми тресе.
Не премълчавам даже и псувните.
Вярвам силно в двете си ръце."
И аз, като такъв те познавам, Вал!
Поздрав!
-
Много ми хареса!!!
-
Силно и гневно!
-
Докосна ме! И определено заслужава да се сподели! Поздрав
-
С поздравления!
-
"Увяхвам, а не мисля, че съм цвете.
Безкрил съм, а се мъча да летя."
Такива думи не увяхват,
а летят!!!* -
Харесва ми!
-
Хареса ми твоята автодисекция!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Поезия обичам, но такава,
каквато от душата се роди.
Докосне ли ме, значи заслужава
с приятелите да се сподели."
Да определено си заслужава споделянето!Адмирации!