Не си като моите предишни коли -

купето е дълго и здраво.

Шасито стабилно на пътя стои.

И дизелът звучно припява.

Стоте коня дърпат ли, дърпат напред.

Уверено скорост набираш.

И всичко на пътя при теб е наред.

И нищичко не прикриваш.

Спирачките - просто на място коват.

Но все пак - не злоупотребявам.

Очаквам не ти, ами лошият път

да ми поднесе изненада.

Предавките ти са автоматик -

не е нужно да ги командвам.

Комфортът ти не е толкова велик -

но имаш тъй меки седалки.

Багажникът ти е удобен, голям -

и всичко да вмести успява.

Ти имаш чувствителен, нервен волан -

но вече добре те познавам.

Напред ти летиш, като вятър над степ.

Настигам, преварвам - успявам.

И сливаме се ние двамата с теб -

като митологичен кентавър.

И радваш ме, и се чувствам щастлив -

и се превръщам в мечтател.

Да, ти от стомана си. Ти не си жив....

Но знам, че си ми приятел.