Автопародия
(предизвикано от Славимир Генчев)
Веднъж, по Пътя, смирена Щастието срещнах...
но спънах се в торбичка с леща.
Зърната пръснати започнах да събирам -
(опасни са, та никой върху тях да се не хлъзне)
и то естеcтвено, че ме отмина.
Сега не знам какво да мисля -
добре ли е, че всичките зрънца във шепа стискам?
Ще ги посея, може би след няколко реколти
ще имам много, за да ми напомнят -
когато пак пред Щастието се препъна ...