Jun 13, 2023, 12:52 PM

Автопортрет 

  Poetry » Phylosophy
330 4 4

Кой съм и защо съм на света,

кой реди съдбата ми по ноти,

не потърсих сетната следа

в лентата на минали животи.

 

Вярвах в причудливите неща.

Смисълът житейски не загубих.

Следвах невъзможната мечта

и в живота истински се влюбих.

 

И разбрах - животът е любов,

истина, изстрадана и вечна!

Щастие получих с благослов!

Дом градих - на вяра и човечност!

 

И така видях се... Помъдрял.

Със зарасла на лицето рана.

В блясъка на своя идеал.

В песните, с които ще остана.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??