Автопортрет

Jul 26, 2006, 11:08 PM

Poetry

607 0 4

Нямам мисли напоследък.
И музата ми спи под сенките
на нощните кошмари.
В главата на камари
въртят се бели, празни дни.
И драскам имена на хора,
а мойто някъде забравих.
За отчаяние , в затвора,
едва ли ще ме вкарат...
Не раждам вече светлини,
и ставам всяка сутрин в пет,
със своите невиждащи очи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Автопортрет

Want to read more?

Random works