Автопортрет
Ще се нарисувам в тъмни окраски,
от тебе светли бои не останаха,
ще надяна на сърцето черни препаски,
за да попият струйките кръв от раната.
Ще поставя и гарвановата рамка
да се оглежда в моя автопортрет,
за фон ще изрисувам черната сянка
на твоя студен и жесток светоглед.
Ще нарисувам после и косата,
но не с онази нежна разцветка,
ще я рисувам с цвета на мъглата,
че нямам за светли бои вече четка.
Ще скрия лицето си с овъглен шал,
очите със сивото небе ще рисувам,
няма да видиш в тях повече жал,
аз просто ще спра да съществувам!
© Мария Манджукова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих! Съгласна! Но и съгласна с Миглена!..
-
Стихът е перфектен, но да спреш да съществуваш не. Всъщност, Миглена е права!
ЖИВЕЙ! -
Много, много добър стих - и като звучене (страхотен ритъм!), и като изпълнение (перфектни рими), и като идея (дълбок смисъл)!
Много ми хареса, Мария! Сърдечен поздрав и прегръдка!
---------
Пропуснах да кажа за въздействието - невероятно е! -
Спри да съществуваш! Започни да живееш! Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от утре започваш да живееш...с обич.