След толкова лета на този свят:
следващото очаквам с тревога.
Далече са и птиците на пролетта.
И мислите ми често изнемогват.
Нима съм двулинейна композиция,
която тегли спомените си излишни?
Или забързан по старата традиция
търся всяка млада гара предишна?!
След толкова лета на този свят...
Сезоните за нови светове пътуват.
На нощи пълнолунни съм богат,
докато любовта ми денем тъгува.