Nov 16, 2008, 9:24 PM

Аз 

  Poetry » Other
634 0 19

Вървя в пустиня

сама,

беззащитна,

без броня,

щастие търся

и вятъра гоня.

Уморих се да бързам,

ще седна.

Към слънцето гледам -

дали ще го стигна?

С душа разсъблечена

останах за малко,

сама и обречена -

отново съм жалка.

Така ли изглеждам?

Нещо грешите!

Усмивката слънчева

отново ще свети!

Детското в мене

отново ще грее!

Душата ми влюбена

отново ще пее!!!

© Валка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??