Аз съм оная вечна Мария,
(повече грешна и по-малко свята),
често съм камък на нечия шия
или под нечия шапка съм вятър.
Трудно се давам, трудно се лъжа.
Бели кахъри съм в нощите черни.
Ту ви разсмивам, ту ви разтъжвам
и всички слухове за мен са верни.
Вечер старея, сутрин съм млада.
Млечния път пък на екс изпивам.
Ту ви прощавам, ту паля клада
и с гняв възторжен юмруци свивам. ...