Nov 7, 2007, 3:17 PM

Аз 

  Poetry » Love
1048 0 6
Мрак и тишина, вечна тъма.
В душата хаос настава и остра
болка сърцето разкъсва.
Огън и лед, бури всесилни и
ветрове незнайни, а само зрънце
надежда... Всичко това съм аз.
Всичко и нищо, начало и край,
гора от остра болка и ледове
изгарящи. Коя съм аз?
Ти казваш, че знаеш.
Нима това е истина?
Ти казваш, че съм странна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??