Nov 4, 2008, 8:08 PM

Аз 

  Poetry » White poetry
754 0 3
И пак заудря във ума ми тишината,
искам да крещя, но нямам глас,
забивайки се мощно в същността на самотата,
опитвам да се запозная със собственото АЗ.

А то е гадно, гнусно, осквернено,
обезверило се от хорска суета,
ръмжи, крещи и удря разярено
в стена от сивата роботска тишина.

Ръка протягам през тълпа осъдени души,
опитвам да се хвана за надежда,
опитвам да се видя озарен от слънчеви лъчи,
но пошлостта във сива дупка ме отвежда.

Но пък, както казват, стават чудеса
и искрено желая такова с мене да се случи,
и виждам, че е по-добър света,
когато хората от грешките се учат.

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??