diesto (Данаил Антонов)
1039 617
May 11, 2019, 6:34 PM

Аз бих превърнал себе си в олово... 

  Poetry » Love
507 4 4

Ако можех да строя от думите, 

градил бих вероятно крепост, 

в която да затворя лудите, 

отдали някому сърцето си... 

Така ще ги спася от мъките, 

на заблудената им сляпа вяра, 

че Господ някак е отсъдил, 

да им се връща тъпкано туй що им дават... 

Ако можех да крещя от болка 

и никога да не простя обидите - 

аз бих превърнал себе си в олово, 

с което да избавя живите -

онези пощурели хора, 

с душевна абстинентна жажда, 

за капчици любов да молят, 

от кладенци отдавна празни... 

Сега лежа. Ще се изправя! 

Дори след тебе ще намеря брод. 

Калта - сълзите ти да я направят, 

аз пак ще търся небосвод!... 

 

Стихопат.

(DannyDiester)

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силен, дълбок и въздействащ стих! Аплодисменти, Дани!
  • Да, Мариана... Безумието е онази пауза в съзнанието, когато позволяваш на друго безумно същество да се приюти в душата ти... Факт.
  • Хубаво е!
  • Прекрасно! Вълнуваща сила..." Ще се изправя!
    Дори след тебе ще намеря брод.
    Калта - сълзите ти да я направят,
    аз пак ще търся небосвод!"
Random works
: ??:??