Когато забравила дните щастливи,
след тежкия ден уморена се връщам
и старата болка у мене стаена
гори като огнена рана,
аз чакам те.
Аз знам, че напразни са всички надежди,
че щастие два пъти няма
и дните, които прииждат и гаснат,
повтарят отминали блянове.
Но пак пред заключени тежки врати
аз чакам те.
Забравих към слънцето дългия път, ...