Аз цяла вечер чаках този миг -
да бъдем само двама най-накрая...
Нетърпелив се взирах в твоя лик
и още някъде... Да си призная,
докато свиреше на клавесина
и пееше на гостите, очите
тъй често спирах, тих, между гърдите -
на меката им гънка, чудно финна,
която ще сравня със страстна струна
и нея първо, тука и сега,
във стаята ти дълго ще целуна
с ръце обхванал тънката снага... ...