Навън изгрява пролет.
Но в мене е така студено.
Не ме топли на птиците свежия полет,
не се усмихва сърцето ранено.
Виждаш, че дишам - това е така.
Но болката в мен се е впила.
Безпомощна падам, протягам ръка,
но твърде умело аз съм се скрила.
Никой не вижда, никой не чува.
Само душата ми силно крещи.
Поток от сълзи в мене нахлува,
а същността ми погубена бледо лъщи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up