И мръсен съм, и черно е лицето ми,
морето е в очите ми от плачене.
И никога добро в мен не е светело,
и черни гарвани все с мен са грачели.
И никога не ще забравя болката,
и виковете с тъмно синкав вопъл.
И никога не се страхувах толкова,
отколкото от доброта и топло...
В гробовен мрак живея тъй безброден,
болката ми тлее във гърдите -
тези, дето с остро са прободени,
тези, с които хлипам тихо...