Ти ставаш, а аз си лягам...
Заспивам тихо в теб...
Затварям здраво двете си очи
и твоето време настава.
Ти си горчива и
до болка позната.
Ти си жадна за мъст.
От теб трепери и мрака,
а аз светлина не искам да ти дам.
Гориш от желание за власт,
макар такава имаш над всички.
Актриса от класа,
лъжкиня до гроб,
погубваш всеки, докоснал се до твоя свят.
А аз ще плача,
пиеща горчилките, събрали се в теб
и единствено аз ще те топля,
макар да ме убиваш всеки ден.
В съня си светъл пак ще те нося,
защото ти си част от мен.
Ти и тя или накратко Аз...
Причиняваща и изпитваща болка
до края...
До края,
даже и след смъртта.