Поиска си от мен. И пак. И пак.
Изобщо не можах да ѝ откажа.
Стърчеше под полата мъжки крак –
космат и як. И много, много страшен.
Поведе ме напред (?) в опасен танц.
Какъв ти танц – направо мъртва хватка.
Да се измъкнеш, друже, няма шанс –
бе все едно да плуваш пред косатка.
Притисна ме към мощния си бюст
и някак си напомни ми за мама.
Обаче щом я зърнах дибидюс,
разбрах, че силикон бе. Мляко няма. ...