Apr 15, 2020, 11:57 PM

Аз и небесния рай 

  Poetry » Love
708 1 0

   Небето говори, устните усещат,

но крехкия спомен е като динамика и делеми.

    Разгадах полъха на ветреца с теб,

опознах чара ти със сантиметър от талията.

   Погледът ти , гласът ти е като сафир през мен.

Усети ли полъха на младост?

  Ти ме докосна, аз пламнах в твойте мисли.

Докосни както преди и съживи душата ми,

както бе крекрехка за нас.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??