Обичам аз една девойка –
хубава, прекрасна, 
с очи горящи от любов.
Девойка, взела ми сърцето просто с усмивка.
Хлапачка, която търся с очи,   
дори сега, пишейки тези слова.
Редя ги някак си отвътре, 
греейки от любов отвън.
Защо ли?
Самият аз знам, 
но погледнеш ли я 
и ти ще разбереш.
Та тя е жена, 
за която си заслужава
да обиколил света,  
и вселената дори,  
но заедно с нея.
А таз девойка
тъй силно обича момъка,  
редил слова след слова.
Тъй нежен и любящ.
В очите му оглежда се тя, 
а там – звезда до звезда.
Искрят красиви и обичащи.
Смеят се с детска чистота.