Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше
и крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах
и жива вода от усмивката нежна отпивах.
Отдавна, отдавна пътеките наши се сляха.
В съзвучие песен любовна сърцата ни пяха.
Вървим през живота – рамо до рамо опрели,
избрали съдбите на влюбени лебеди бели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up