Аз исках да усетя нещо…
Аз винаги много съм те обичала
и мислех си, че цял живот ще е така,
това което бях с теб изпитала,
не бях почувствала с никой досега…
Но, винаги идва проклетото „но“,
заминах, разделихме се за малко,
изпитах, страст, влечение, любов,
друг запали в мене пламък…
Но всичко свърши, ето ме прибрах се,
отново в твоите обятия ме държиш,
не чувствам нищо, а в теб кълнях се,
как по дяволите толкова се промених…
Обичах те и може би и още те обичам,
но някак си осъзнах, че не това е любовта,
че може някой друг така да ме привлича
че въпреки усилията ми да не мога да се спра…
Не съм вярвала, че някога ще стигнем до тук,
та аз исках завинаги да бъдем двама,
не съм поглеждала като мъж никой друг
и не съм мислила, че някога ще стане…
Не знам виновна ли съм и дали това е грешка,
но само колко страшно е това,
целуваш ме, докосваш ме и исках да усетя нещо,
всячески опитвах се, но не успях…
17.06.2015
© Радослава Михайлова All rights reserved.
Светът не свършва на историята с края.
Огледай се за нов обект, момиче
и спри за минало да се терзаеш...