В мислите си рими все нареждам,като книга съм, с разтворени листа,а на сън ми се явява нежност,но понякога раздяла е това!Листи пръснати по масата, на пода...Все греша, не идват тез слова.А колко искам да напиша одаза влюбените хора по света!...........И пиша аз стих подир стих.Пиша, каквото ми падне.За всички човешки съдби,за всички човешки несгоди!............За любовта много стихове пиша,за предателство, за омраза и грях.За полицаи и политици,за проститутки и малки деца!За животните пиша и за цветятя,за тревите, полята и за Земята,за сираци, за болни и здрави,за Слънцето, звездите и за Луната!...........За всички вас пиша по нещои всеки открива се в тях.За себе си казвам горещо, ,,Обичам ви много и съм щастлива сред вас!''