Аз искам да те нося във сърцето
Озъбена от хиляди вини
и шепа недовършени метежи,
скучая в оскотелите си дни.
Живея от сълзи и от надежди.
Те, първите, пресъхнаха почти.
Събирам ги в шишенце всяка вечер.
Къде ли си, какво ли правиш ти?
Навярно си щастлив и си далече.
Надеждите последни ще умрат.
Не ми остана вяра да ги храня.
Ще крача по трънливия си път, ...