Аз, клетката, и Тя, Птицата
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна?
Нивга не поиска ми водица,
а забравях те във жега знойна
и не пусна ни една сълзица
Сърцето ти, куршумена пробойна.
Валмо съм в хурката на късна Есен,
а ти крилете си ще сториш на дарак –
Корсетът ти е вече, птицо, тесен – ...