Аз можех все така...и до безкрай,
да я рисувам със надеждите зората.
Но в мене се прекърши онзи замен Рай
във който обичта развяваше си знамената.
А щом я няма пръснах на парчета
от спомени, надежда и любов
най - цветната си свидна стомна,
и не намерих се във тоз живот.
Допивах капките, и вкусвах
от сладък Рай със жадни устни.
Така, и никога, и никой не обикнах.
Доверието се заключи зад железни порти. ...