Поспри и в моите очи се вгледай,
поспри и за ръката ме хвани.
Веднъж ти казах „Мечтите си следвай“,
без да знам, че не съм част от твоите мечти.
Остави ме да чакам на вратата.
Аз чаках с дни!
Едва когато да те чакам се отказах,
ти почука с надеждата да кажа „Остани!“
Омръзна ми да гледам в далечината
и да се моля да ме посетиш.
Така с годините тази, която толкова ти е позната,
ти успя да промениш. ...