И тази вечер есенно смирена е,

а моята врата мълчи открехната,

не бърза да те приюти - ранена е

и пита се дали е поправима грешката.

И тази вечер пея на терасата -

фалшив е тонът, не и чувствата...

До мен лежи начупена и празна чашата -

изпих до дъно болката от блудствата.

И тази вечер погледът ми е в градината,

отпива със наслада аромата на цветята...

Дали в очите ти аз някога съм ги задминала?

Обичал ли си ме, най-съкровено, без отплата?

Но тази вечер чувам само твоето мълчание,

а вятърът ми шепне свойте омагьосващи лъжи:

"Ти не си цвете - плачеш, не очаквай състрадание!

Цветята никога не плачат... не и със сълзи!