Аз не съм от този свят,

в който всички се обичат.

Нямам сестра, ни брат,

на които да приличам.

Не зная да говоря, а

тръгна ли - внезапно се спирам.

Как със съперници да споря,

като нищо не разбирам.

Какво всъщност са мечтите,

щастието и любовта?

Уплашени, гледат ме в очите -

малките деца.

От мене явно се страхуват -

гледат ме, а после бягат надалече.

Нощем като кошмар ме сънуват,

стискайки здраво плюшено мече.

Аз не съм от този свят

и се чувствам тъй ненужна...

Тук всеки ми е непознат, а

аз безразлична съм и чужда.