Аз не виждам лице
Ти дойде преоткриващо бавен
с полъх тих, неизричал слова -
не тайфун ураганно отдаден,
а настъпващ полека, едва.
Беше тих, прозорливо сподавен,
ненатрапващ и дяволски сит.
Наблюдаваш сърцето ми вляво
и поглъщаш ме твърде ревнив.
В сетен миг аз от теб пристрастена
спрях да виждам дали имаш очи,
че са сини, че гледат във мене...
Бях любов, обич беше и ти.
Вече мога в небето да гледам,
нямам спомен за твойто лице.
Ураганът е стихнал навреме,
в преоткриващо тихо море.
Ти дойде удивително нежен,
с властен полъх ми даде крила.
Аз не виждам лице, виждам обич,
подкрепена на твойта ръка.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!
-
Благодаря, няма за какво, чувствам - пиша!
-
Поклон !
-
Благодаря ви!
-
Ок! 😊😊😊
-
Лежи си, значи с нея,
недей се с мен задява,
когато умориш я,
пиши ми, тука чакам. -
Жалко, тя е сладка,
нежна и космата!
Сред моята палатка
лежи си на кревата! -
Аз кучета обичам
и те към мен са верни,
но тази тарантула
ще ме направи нервна. -
Аз нямам още внуче,
водиш три на нула!
Но имам злобно куче
и сладка тарантула! -
Ракията е скъпа,
дори не се продава...
Аз малко съм на изток,
а щъркелът го няма.
Дори да дойде нявга,
не ще при мен се случи -
аз баба съм щастлива
и имам сладко внуче. -
Ракията ще взема,
но твоя скъп компас,
как да го приема -
Аз имам свой атлас!
А той е леко сбъркан
там има само юг!
На есен, като щъркел
ще литна пак от тук! -
Аз тризъбец в мазето си нямам,
но за теб ще намеря веднага,
ако стиска ти само, ела,
със компас и ракия ще чакам. (Благодаря, Юри!) -
Ти докосна с тризъбец грешната плът,
прониза сърцето ми точно в средата!
Показа пътека на погрешния път
и запали пожари направо в душата! -
И аз се радвам да те видя, Каменов!
-
Романтично и хубаво.
Поздравявам те. -
Благодаря, Дени, Деа...
-
Нежна красота!
-
Чудесно е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
