Аз оставих словата на вятъра -
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...
Своя стих с катинар запечатах,
потуших всеки порив за нежност.
След дъжда не поникнах в душата ти -
овехтяха от вчера надеждите...
И издигнах стени до небето -
между тях да потъна в мълчание.
... няма как да прегърнеш сам себе си!
И за танц даже нужни са двама...