Аз пак съм жив
Душата ми пътува към безкрая
свободна, волна, даже и без срам!
Когато изненада ме оная
с косата бях самотен и пиян!
Тя взе бутилката, донесе чаша,
напълни я до горе, до ръба.
Дали помисли, че ще се изплаша
не знам, но ме погледна със тъга!
А аз четвърта чаша пиех вече
и някак си ми беше все едно!
Тя каза тихо: тръгвай с мен, човече! ...