Аз пак съм тук
Днес със мъка подреждам си думите.
Бягат някъде моите рими...
И въртят се във хаос безумен
мойте мисли – без образ и име....
Днес опитвам с речта си премерена
да внеса малко ред в битието си.
Ала трудно е... как да намеря
тези думи... къде са... къде са...?
Днес оставям на моите думи
пак сами да редят битието ми...
Този избор – единствен, разумен
внася вяра във мене – поета...
Все пак... знам - днес дори да ги няма,
те внезапно се спускат... и кацат
като паяче малко на рамото
и оплитат ме в своите знаци...
Всички думи, които съм имал,
днес не стигат, да, просто не стигат
да напиша под своето име –
„Аз бях тук! И отново пристигам...!”
© Георги Ванчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви...Щом има усещането за познати чувства - заслужава си да се споделя!
-
И тези са достатъчни,за да докажат, присъствието на Поета в теб! Хубав стих!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Даже отлично са ти стигнали
Поздрави!