Аз пиша пак за теб... Отново... Неочаквано. Безумно. За стиховете много, обич или пък тъга е нужно. Но аз не мога да напиша нито ред, когато ме обгърне любовта и заслепен от нежна красота, опиянен от устните, страстта, забравям гордостта...
Неканен миг... и скреж! В гърдите болка, в мене пустота. Осакатен... Измъчен... Чужд на всички... Потънал в живия хоровъртеж, с едно сърце, разкъсано на срички, а в мислите - копнеж.
Хубаво е! Но... Вярно пишем само за разбитото сърце, а толкова красота блика от любовта... Обаче все забравяме да уловим този момент. Малко тъжно за самият поет...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.