А З П Л А К А Х
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах т в своята обич.
Като снежна покривка за семето
топлина и влага ти дадох.
С надежда и вяра зачаках,
но зърното в теб не покълна.
Тогава заплаках , но сълзите
като слана ме изгаряха,
росата напразно подирила.
Бях безнадежно самотна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up