Крещящото кресчендо на комара,
проболо остро лекия сумрак
във стаята внезапно, ме накара
да скоча като хищен котарак,

съзрял мишок. Крилатата гадина,
жужейки злобно, прелетя край мен.
Изплясках с длани, ала тя премина
неуловима. Погнах я вбесен

със томче на Тургенев във ръката,
но извергът зад раклата се скри,
преди по него аз да го запратя.
Очите ми изпускаха искри

от гняв, защото този папатак
досаждаше ми вече дни наред.
Дори веднъж ухапа ме с мерак.
Нахално ме преследваше навред

и затова над Библията аз
заклех се кръвосмучещата гад
да смачкам непременно в сгоден час.
Отново чух как бзззззътна ми отзад

мерзавецът и скочих като лъв,
но вместо със замах да го размажа,
във гардероба фраснах се до кръв
и проснах се. „Сега ще ти покажа,

гадино мръсна, кой командва тук!” –
извиках аз, преди към коридора
да излети със онзи режещ звук
и втурнах се след него без умора,

докопал пътьом бата за бейзбол.
Видях го кацнал гордо на вратата
от цветен орнамент на моя хол...
Замахнах тежко с дървената бата

и сред звъна от рухваща витрина
комара кръвопиец аз убих.
„Видя ли – казах – хапеща гадино,
че най-накрая аз те победих!”