Край мен минават ветрове
във опит да ги задържа…
Денят се ражда и умира
дълбоко в моята душа.
Приятелството – шум навярно,
не е завинаги и то.
Понякога си е напразно
да мисля, че е за добро.
Във себе си аз нося всичко –
любов и радост, и тъга,
достатъчно е много малко
да ги отключа за света.
Но никога не ще приема
съвети да се променя.
Каква да бъда, аз решавам,
и как във бъдеще да продължа.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.