А погледът ти запрепуска в залеза
да нарисува миг преди нощта
да се разсипе на звезди по пясъка.
И слънцето в зениците ти спря.
Събрах света ни нежно в глътка въздух
и в шепа слънце - скрих го в утринта...
Щом твоят поглед искащо ме търси
ще полетя на вятърни крила.
А после тихо ще те нарисувам –
ръцете ти и дръзките мечти,
в изваяно от приказка събуждане,
щом в стих светът ни пак се прероди.