Да те щадя ли?! - мисля, че не ще се случи,
пощадата за мен я нямаше, нали?
Да ти простя ли?! - моля те, не ме погубвай
дори сълзи да има, повече боли!
Сега ме молиш и ме викаш,
изричаш името ми с болка във гласа,
изричай го, плачи... умирай,
спомни си първо моята тъга!
Спомни си колко дълго плаках,
вечер тихичко, затворена - сама
и как безмълвно "гледах" мрака
копнееща, желаеща... страстта... ...