Дали ще говориш не зная,
знам само, че аз ще мълча.
Търся ли с поглед безкрая?
Не търся - отивам натам.
Край мене забързани, луди
чуждите мисли хвърчат.
Моите мисли ги няма -
да мисля вече не ща.
Ще дочакам ли твоето утре?
Ще чакам! Ала не чака безкраят.
Гасна, гасне жаркото слънце.
Последно тук съм. И вече ме няма.
Студена ще бъда, няма да чувствам.
Твоето утре много закъсня.
„Сбогом, ще се срещнем в безкрая!”
Последен дъх на тази земя.
Дали ще говориш не зная,
Знам само, че аз ще мълча.
© Пламена Недялкова All rights reserved.