AЗ ЩЕ ОЦЕЛЕЯ
Дори земята някога да спре да се върти
и светът от мъка в тъмнина, той сам себе си да съкруши.
Аз пак ще продължа тогава от светлината твоя да живея
и, взел искра от твоята душа, аз пак ще оцелея.
Дори и слънцето самотно да угасне, останало без своите лъчи
и луната тъжна за свойто слънце да изплаче тя по него своите очи.
Аз тъй ще продължа тогава от топлината твоя да живея,
и, взел от топлината на сърцето твое необятно, аз пак ще оцелея.
Дори и океанът с грохот той безсилен да потъне вдън земя
и звездите, страдайки, че няма те къде така прекрасни да се оглеждат във нощта.
Аз знам, ще продължа тогава от тъгата твоя да живея ...