Аз снощи пак те сънувах...

(по Оксана Усова - Бойко)

Аз снощи пак те сънувах...
Дойде неочаквано близка...
Ресниците ти целувах,
очите с цвят на уиски...

Тихо докарвах до трепет.
Потъвах в твойте обятия.
Тежко коприната шепнеше
за възкръсване и разпятие.

Смеси се дъхът на жасмина
с нещо мъжко мускатово.
Дъхът ни нейде замина...
Остана само стакатото...

Будилникът ме разстреля.
Сънят - и той си замина...
Защо ли мойта постеля
ухае нежно, жасминово?!