Скитница съм и пилея се със вятъра,
просмукал се във мокрите ми белези.
Отглеждам се номадно, пряко вярата,
че утре слепешком ще се намеря...
Загадка съм, неосъзнато предвидима,
в лабиринтени посоки се прераждам...
Като вина в гръдта засядам, непростима,
в безсълзие изплакана... по изгрев.
Болезнена съм и камшичено накъсвам
отломките, вклинени във плътта ми...
На кръст се приковавам и възкръсвам
от саждите, ръждиви в пепелта ми... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up